Газовата обвивка на земното кълбо се нарича атмосфера. Тя пропуска слънчева светлина и задържа топлината, която се отделя обратно от земната повърхност. Атмосферата играе същата роля като стъклените стени на парник. Те контролират климата вътре в парника. Затова се говори за „парников ефект“. „Стъклените стени“ са изградени от така наречените парникови газове в атмосферата. Те задържат част от отделената топлина и така помагат за живота на земята. Най-разпространеният от тези газове е въглеродният диоксид (CO2).
Централите ни дават електроенергия и топлина. Самолетите и колите ни превозват. В стопанствата отглеждаме храните си. Всички тези неща ни помагат, но и отделят огромно количество парникови газове. Така се образува плътен слой в атмосферата. Той не позволява на излишните парникови газове и топлина да излязат в свободния космос. Това причинява глобално затопляне на планетата. В определени географски райони то се проявява под формата на промяна във валежите, ветровете, нивото на водите. На някои места климатът се затопля, на други застудява, а в трети – става влажен.
Рекордно високите температури през последните десетилетия, по-високата влажност и по-интензивните валежи, покачването на морското равнище и изтъняването на морския лед, топенето на ледниците, намаляването на снежната покривка и периода на нейното задържане, както и редица други явления показват, че глобалното затопляне на климата е реалност. Необходимо да положим усилия за максималното намаляване на антропогенното върху околната среда, за да можем да живеем в хармония с природата.